Разказът „По жицата“ в обучението по литература като форма на превенция на асоциалното поведение

Фондация “Толерантност” реализира проект “Надграждане и популяризиране на модел за първична превенция на асоциално поведение сред ученици – VII клас”. За база на обучението послужи разказът “По жицата” от Йордан Йовков, който е включен в учебната програма.

Проектът е одобрен и финансиран от дирекция “Превенции” на Община Варна и реализиран в партньорство с НГХНИ “Константин Преславски” във Варна. Участие в проекта взеха учениците от VII клас. Целта на проекта е участниците да се запознаят с произведението “По жицата”, но като интерпретация на християнската добродетел надежда.

Обучението по проекта се проведе в 4 етапа. В началото участниците трябваше да оценят постъпките на Гунчо и на Моканина и да обосноват преценката си. Във втората част от проекта бе поставена задача да открият връзка между постъпките на Гунчо и на Моканина и следния стих от Новия Завет: “А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? Когато пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.” Целта на тези две занятия бе да се провокира и подпомогне аналитичното и синтезно мислене на участниците.

В началото на третата част от проекта бяха разяснени трите християнски добродетели – вяра, надежда и любов, след което на всеки от участниците бяха представени комплект листчета, всяко от които съдържаше текст, отнасящ се към същността, проявлението, провинението или цитат на всяка една от добродетелите. Задачата на участниците бе да ги разберат, отнесат и подредят всяко листче към съответната добродетел. Изпълнението на тази задача се състоеше в това всеки участник сам да  подреди своите листчета, т.е. да формира собствено мнение, а след това всички заедно да ги проверим. Този етап завърши с това, че на участниците бе разяснено, че майка на добродетелите е София, която е мъдростта. Така че вяра, надежда и любов, които не са основани на разбирането, нямат смисъл и са напразни.

Проектът завърши с дискусия. Въз основа на въпроса кое положение е за предпочитане: “Око за око и зъб за зъб” или “Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата”, бяха обособени 2 групи, които защитават избраната тези и оборват другата. Дискусията завърши с това, че има различни нива на тълкуване. Най-базовото е това, че първото правило е повече валидно за правните отношения, а второто – за личните. Следващото ниво е да се прецени какво е нивото на осъзнатост на този, към когото отправяме посланието си и дали той би разбрал какво означава това “да му обърнем и другата страна”.

В края на занятията по проекта на участниците беше зададен въпросът „Кое от посочените положения можем да отнесем към темата на проекта – разказа “По жицата” от Йордан Йовков“: “Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.”; “И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.”; “И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две…”.

Впоследствие се взе решение да се посети православен храм. Заедно с участниците в обучението бе посетен храм “Св. Атанасий”, където отец Дончо разясни повече за християнските добродетели и разказа за устройството и историята на храма. Накрая участниците имаха възможност да разгледат изложбата с картини на втория етаж на храма и да си запалят свещичка.

Чрез този проект ние успяхме да разработим и приложим един модел на практическо занятие по литература като форма на превенция на асоциалното поведение. Нещо повече, разработеният модел се явява отговор на критиката, че българските ученици не само учат по остарели учебни програми, които са далеч от съвремието, но и наученото не им помага особено при решаването на проблемите. И най вече участниците успяха да разберат, че християнските ценности са актуални и днес.

Линк към публикациятя в “Градско списание”