Страданието и неговото преодоляване според будисткото учение за изграждане на светоглед

Предварителни думи

Когато говорим за преодоляване на душевното страдание и за изграждането на нов светоглед за живот с онкологично заболяване, учението на Гаутама Буда не може да бъде подминато. Не може да бъде подминато поради две причини. Първата е, че проблемът за страданието и неговото преодоляване е в основата на учението, а другата е, че още през VI век пр. Хр., Буда е извел доктрина, основана на нужда от знание, метод на образование и подходящо поведение като средства за превъзмогване на страданието. Разбира се, ние ще се спрем на учението на Буда дотолкова, доколкото то може да послужи на онкологично болните и техните близки. Без да навлизаме в излишни тълкувания и цитати, ще сочим начин на разбиране и метод на прилагане от страна на онкологично болните и техните близки.

Буда не е философ или свещенослужител, а реформатор и учител. Неговата система е практическа и има за цел да даде на човека знание за причината на страданията и да посочи път за тяхното преодоляване. Това постига чрез система за самовъзпитание, която се основава на познаването на истината за причината за нещастията и следване на определен модел на поведение. Той споделя, че всички неща са взаимосвързани и затова отрича всякаква вяра в божества.

Първото нещо, което научаваме за младия принц Гаутама Буда е, че, когато излязъл от двореца със своята свита, той видял старец, повален от годините; болен, измъчван от треска; мъртвец, около когото ридаели оплаквачки и изпаднал в бедност монах. Картината на страданието дотолкова поразила Буда, че тя се оказала мотив за напускането му на двореца, за да търси средство за превъзмогване на страданието. След дълго скиталчество при различни школи и учители и размишления над проблема за страданието, той извежда учението за четирите благородни истини: че съществува страдание, че то има причина, че страданието може да бъде прекратено и че има път, който води до преодоляване на страданието. Интересен е фактът, че четирите благородни истини в будизма съвпадат с четирите области за изучаване от медицината: болест, възникване на болестта, здраве и оздравяване. Това е още една причина, да се спрем на всяка от истините и да видим и как може да се разбира и прилага от онкологично болните и техните близки.

И така първата благородна истина гласи, че страданието съществува и че всички форми на живот са обречени на страдание. Ето какво казва Буда: „Раждането е мъчително, немощта е мъчителна, болестта е мъчителна, смъртта е мъчителна, контактът с неприятното е мъчителен, мъчително е отделянето от приятното и всеки неудовлетворен стремеж също е мъчителен.“[1] Както и това, че: „Раждането, старостта, болестта, смъртта, скръбта, мъката, желанието, отчаянието – накратко, всичко, което е родено от привързаността към земното, е страдание[2]

Следователно, привързването към преходните неща в живота е причина за страданието, т.е. че рано или късно всичко ще умре или ще бъде унищожено, а мечтите и надеждите – забравени „всичко, което е подложено на възникване, подлежи също и на разруха.[3] Също така нещастията на човека са свързани както с привързването към нещата, така и с желанията, които създават потребности и надвишават възможностите за своето задоволяване. Защото, както казва Буда „всичко, което съществува, когато го постигнем, се оказва недостатъчно[4] и води до страдание.

По отношение на първата истина от съществена важност за онкологично болните и техните близки е разбирането на това, че болестта съществува и че тя е страдание. Колкото и наивно да звучи подобно изискване, то се основава на опита ни от минали програми, в които установихме, че има онкологично болни, които отказват да приемат сериозността на заболяването (и във физически, и в душевен аспект). За жалост, на един по-късен етап, осъзнават целесъобразността от подобна мярка. Оттук и нуждата от сериозно отношение както към лечебния процес, така и от промяна на светогледа във възможно най-ранен етап на заболяването.

Тук трябва да направим уточнението, че учението на будизма акцентира върху възможността за преодоляване на страданието, а не върху отчаянието. Поради тази причина то не трябва да се разбира като песимистично. Затова първа стъпка за преодоляването на страданието е, че страданията не могат да бъдат смятани за безцелни и безсмислени. Именно в това, че страданието има причина се състои същността на втората истина.

Втората благородна истина гласи, че страданието има причина, а причината се състои в неудовлетворените желания или непреодолимия стремеж, съществуващ в човека. Стремеж, който под въздействието на външния свят върху сетивата, възбужда непреодолима жажда за живот, за наслаждение, за власт, за богатство… Следователно страданието зависи от определени условия, т.е. съществува нещо, чието наличие поражда страданието.

Ако за първата истина беше характерно, че всичко създадено подлежи на унищожение, то същественото за втората истина е, че всичко е непостоянно „всичко е непостоянно; тялото, усещането, възприятието, нагласите и съзнанието.[5] Поради тази причина човек трябва да се освободи от заблудите, защото, както продължава цитата, „когато незнанието намалява, намаляват представите, а когато пресъхват представите, изчезва тревогата.“[6] Така че, ако лъжливите представи са причина за страданието, то незнанието се явява главна причина за лъжливите представи. Следователно, когато човек достигне до правилното разбиране на нещата, т.е. на Истината, тогава настъпва и краят на страданието.

Целта на Буда е да даде не абстрактно-философско, а научно-обосновано обяснение на учението си. За целта той въвежда закона за всеобщата причинност – карма. Законът се състои в това, че причината води до следствие и че при липса на причина, липсва и следствие. Или, както казва Буда, „ако онова е налице, възниква това, от появата на онова се появява това. Ако онова липсва, това не възниква, от прекратяването на онова, това изчезва[7], т.е. за да разберем проявленията, трябва да разберем причините довели до тях. Следователно, учението за карма се явява гарант, че подобни действия водят до подобни резултати. Карма сочи реда в последователността от действие към следствие. Така че, разбирането на закона за всеобщата причинност води до разбирането на причините за страданието, а разбирането на причините за страданието води до понижаване и преодоляване на страданието.

Друго съществено по отношение на втората истина е будисткото учение за „златната среда“. Буда казва: „всичко е“ – това е едната крайност,… „нищо не е“ – това е другата крайност. Истината е по средата.[8] Следователно нищо не може да бъде нито едната крайност, нито другата; нито само лошо, нито само добро.

По отношение на втората истина за болния и неговите близки е важно разбирането на нуждата от знание за причината на страданието. Нещо повече, единствено признаването на фактите не е достатъчно, нужно е да се осъзнае каква е истинската причина за страданието, т.е. какви нереални желания си поставят болния и неговите близки пред себе си. Какъв е техният източник и какви биха били следствията от тях. Така също и нуждата от осъзнато разбиране на това, че не е възможно едно явление да бъде само лошо, или само добро. Крайност повече характерна за онкологично болните, отколкото за техните близки. Нека и едните и другите не забравят: „Истината е по средата!“

Третата истина: страданието може да бъде прекратено. Краят на страданията настъпва с прекратяването на стремежа породен от неразумните желания, т.е. нужно е да се достигне до състояние, при което всяко силно чувство отсъства и всяко желание угасва. Третата истина произтича от установения във втората истина закон за причинността. По-конкретно, страданието може да се прекрати, като се прекрати неговата причина, т.е. като се прекратят условията, пораждащи страдания. А прекратяването на неразумните желания може да стане единствено с разбиране на тяхната същност, т.е. осъзнаване на тяхната причина. Следователно освобождаването от страданията е възможно чрез контрол на желанията и размисъл върху истината. Така човек се освобождава от оковите, свързващи го със земния свят и става свободен. Това състояние будистите наричат нирвана – състояние на потушаване на желанията, и оттам, и на техните следствия – страданията. Преводът на понятието нирвана е угасване на нещастията и причините за страданието. Но в никакъв случай прекратяване на живота, най-малкото защото самият Буда след постигане на нирвана, продължава своята проповедническа дейност. По-скоро значението на думата се свързва с наслаждение на душевния покой. Но така или иначе състоянието, което означава нирвана не подлежи на описание.

По отношение на третата истина за болния и неговите близки е важно осъзнаването на факта, че страданията им са следствие на неразумни желания и непреодолима жажда. Затова усилията им трябва да са насочени към преодоляването на страданието и постигането на душевен мир. Именно в това се състои съдържанието на четвъртата истина – в пътя, водещ към освобождаване от страданията.

Четвърта истина: Има път водещ към прекратяване на страданието. Нека спрем дотук и направим кратко обобщение. Видяхме, че основното за първата истина е, че всички форми на живот са обречени на страдание. За втората истина същественото е учението за карма, т.е. че всички следствия си имат причини и ако искаме да премахнем страданието трябва да премахнем причината за него. А причината можем да премахнем единствено познавайки нейната същност. Премахвайки причината за страданието се достига до състоянието нирвана, т.е. наслада от душевния покой, която същността на третата истина. Обаче, за да се прекратят страданията и да се стигне до нирвана, трябва да се премине през осмоединния, среден път. Именно в изясняването на същността на този осмоединен път се състои четвъртата истина. Както става ясно от името, пътят се състои в следните осем неразделни елемента или етапа. Те са: правилни възгледи; правилна цел; правилни думи; правилно поведение; правилно занятие; правилно усилие; правилни грижи и правилни размисли.

 

Средният път

Според Буда, човекът приел неговото учение трябва да избягва както крайността от чувствената зависимост, така и крайните аскетични практики. И двата крайни пътя са недостойни и неподходящи. Обаче има и среден път, който „избягва двете крайности,… пътят, който отваря очите, който дарява разбиране, който води към душевно спокойствие, към по-голяма мъдрост, към пълно просветление, към нирвана.“[9] Това е осмоединният път, който се състои в:

1.Правилните възгледи. Първият етап от осмоединният път е свързан с изграждането на правилните възгледи. Те се изграждат на основата на познаването на четирите благородни истини и приемането на нещата такива каквито са, без човек да се влияе от мненията на другите или от външния вид на нещата. Също така той не трябва да се основава единствено на теоретични и абстрактни размишления.

В тази връзка за онкологично болните и техните близки може да се каже, че те нерядко в преценката си за лечението си се влияят изключително от титлите на лекуващите ги и от статуса на лечебните структури. Единственото предупреждение към тях е, че невинаги външните дадености са критерий за същността на нещата. Друг риск е свързан с преекспонирането на проблема с клиничните пътеки. Тук се препоръчва, вместо да се водят от мнения от типа „един човек каза“, да поискат разяснения от лекуващия ги поради каква причина се налага определена манипулация и диагностика.

2.Правилна решимост, т.е правилна цел или стремеж. Да действаш съобразно правилните възгледи, независимо от причините и следствията (кармата), на които си подчинен. Вторият път е свързан с промяна на живота съобразно Истината (четирите благородни истини). Същността тук е, че само знанието за четирите истини не е достатъчно. Нужно е да се води живот съобразно Истината. В противен случай знанието е безполезно.

Този етап болните и техните близки могат да разбират в смисъл, че независимо от тежестта на заболяването не трябва да се изпадат в униние или отчаяние, а още по-малко в чувство на обреченост, въпреки че това би следвало. Тъкмо напротив, трябва да си поставят ясно определени цели, които да следват. Но цели реалистични, съобразени със заболяването, личностните особености и обективните дадености.

3.Правилни слова. Буда учи, че този път е свързан с притежаването на контрол върху думите, които изрича. Или, след като си придобил правилни възгледи и правилна цел, да можеш да ги заявиш пред другите. Правилната реч се отнася и до това да се въздържаш от лъжа, клевета, фриволни разговори…

Умението за правилна реч е от особена важност за болния. Важно е, защото поради думите и техния заряд те могат съществено да облекчат както близките си, така и тези, които полагат грижи за тях.

4.Правилно поведение. Правилната решимост не трябва да се ограничава само до избора на правилна реч, а да премине в правилно действие. Затова този път е свързан с въздържане от неправилни действия, които са свързани с петте морални принципа: 1. Не убивай; 2. Не кради; 3. Не прелюбодействай; 4. Не лъжи; 5. Не употребявай упоителни напитки и др. подобни вещества.

По отношение на това как този етап се отнася за болните и техните близки, ще бъдем максимално кратки, точни и ясни: спазвайте предписания лечебен режим!

5.Правилно занятие. Едно от най-важните неща в живота на човека е да открие своето призвание в живота. Именно то ще се окаже основен фактор за положителното му състояние в света. Така, отхвърляйки лошата реч и лошите постъпки, човек трябва да печели средствата си за живот по честен и достоен начин.

Изборът на правилно занятие за онкологично болния е от изключително значение по следните причини: първо, съзнанието му е ангажирано с полезна дейност, а не със заболяването; второ, по този начин се изгражда позитивна нагласа, която е в полза, както на оздравителния процес, така и на близките му. В случая правилно занятие означава да е съобразено с реалността, т.е. със заболяването, с личностните особености и обективните дадености.

6.Правилно усилие. Въз основа на правилните възгледи, решимостта, речта, поведението и начина на живот, човек трябва да се опитва да изоставя старите си навици, тъй като те са свързани с илюзорните представи. А изоставяйки ги, той започва да формира нови възгледи, съобразени с Истината. Новият начин на живот трябва да бъде изграден въз основа на петте принципа (от път 4). Тук трябва да се вземе предвид и това, че човек за да се развива, той трябва постоянно да преразглежда остарелите си възгледи и да формира нови, т.е. да се обновява (да е актуален, а не закостенял).

Правилното усилие се отнася както за болните, така и за техните близки, защото именно онкологичното заболяване се явява не само мотив, а и изискване за формиране на нов светоглед, адекватен за живот с онкологично заболяване.

7.Правилни памет или грижи. Този път е свързан с необходимостта от бдителност, с помненето на това, което вече е научено в предходните етапи. Също така и с това да не забравя днес какво трябва да се извърши утре. Да устроиш живота си с оглед на това, че вещите по своята природа са преходни, т.е. какво представляват нещата всъщност. Ако нямаме правилна памет, ние ще се държим така, сякаш тялото, умът, усещането и душевните състояния са нещо непреходно. Оттук възниква и привързаността към тях, зависимостта от тях и страданието при тяхната загуба. Така ние ставаме подвластни на обвързването и нещастни.

Тук, по отношение на болните и техните близки, можем да кажем, че те трябва да осмислят и помнят кои неща са съществени и непреходни и да поставят целите си съобразно Истината. Друго, което се отнася за тях е нуждата от планомерност за постигане на целите. Съставяне на ясен план с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни постижими цели и следването (помненето) и поетапното осъществяване на плана водят до позитивност, чувство за пълноценност и смислен живот.

8.Правилни размисли или съзерцание. Този, който води живот в съгласие с предходните седем правила се освобождава от неудовлетворените желания или въздействието на външния свят върху сетивата. Така той поетапно постига крайната цел – прекратяването на страданието. На този етап целта е да постигнеш вътрешно спокойствие, т.е. да нямаш предубеденост за един или друг възглед и да си свободен от външни влияния.

Да приемеш фактите такива, каквито са. Без упреци, без обвинения, без гняв, но и без униние и отчаяние. Затова е нужно размишление, което води до осъзнаване на обективното състояние на нещата, а то, от своя страна, до смирение. Постигналият смирение със себе си е вече един по-различен човек, който понася по-леко бремето на болестта.

 

Изводи

От направеното изложение върху двата основни аспекта от учението на Буда ясно проличава приложния и постижим характер на неговата система за освобождаване от страданието.  Както вече казахме, крайният резултат се постига чрез знание за причините за страданието (четирите благородни истини), обучение в средния път и изграждане и придържане към правилно поведение. Също така стана ясно, че първата истина съдържа информация, за съществуването на страданието и че всичко създадено подлежи на разрушение. Втората истина се състои в това, че трябва да се познаят истинските причини довели до страданието, което се явява тяхно следствие. За тази цел Буда въвежда учението за карма. Основното за третата истина е, че само познанието на причините не е достатъчно, но трябва истинско разбиране и живот съобразно истината. Именно придържането към такъв живот води до освобождаване от страданията или Нирвана. Пътят, който води към освобождаване от страданията е същността на четвъртата истина. Това е осмоединният, среден път.

Като основна слабост на будисткия модел за преодоляване на страданието може да се посочи това, че Богът е безличен и страдащият не може да влезе в общение с Бога. Според християнското учение, напротив, връзката и личното общение с Христос е най-основното. Именно на тази слабост на будисткия светоглед обръща внимание и руският религиозен философ Николай Бердяев.

 

 

Литература. За интересуващите се от темата за будизма, препоръчваме трудът „Животът и учението на Буда“  от професор Т. У. Рис Дейвидс, който е световно признат будолог и води лекции по езика пали в лондонския университет и по „Сравнително религиознание“  в манчестърския университет.  Също така за целта може да послужат и книгите от поредицата „Bibliotheca indica“ на издателство Евразия. А за желаещите чуждоезична литература, изборът е необятен.

********

 

 

 

Будистката притча за синапеното зърно

„Кисаготами е името на млада девойка, до чиято женитба с единствения син на един богаташ се стигнало точно така, както става в приказките. Имало едно дете, но когато красивото момченце можело вече самичко да тича, умряло. В обичта си към него младата девойка притискала мъртвото дете към гръдта си и тръгнала от къща на къща при своите изпълнени със състрадание приятели и ги молела да ѝ дадат лек за детето. Обаче един будистки монах си мислел: „тя не разбира“, и рекъл: „Мило момиче, аз самият нямам такова лекарство, което искаш, но ми се струва, че знам един човек, който го притежава.“ „О, кажи ми кой е той“, казала Кисаготами. „Буда може да ти даде лек. Отиди при него“ – бил отговорът. Тя отишла при Гаутама и като му отдала нужната почит, рекла: „Господарю, знаеш ли някакъв лек, който да помогне на моето дете?“ „Да, знам“ рекъл Учителят. И тъй като според обичая пациентите или техните приятели трябвало да набавят необходимите билки, тя попитала от какви билки ще има нужда той. „Трябва ми синапено семе“ – отвърнал, и когато нещастната девойка пламенно обещала да донесе този толкова обикновен лек, той добавил: „трябва да го набавиш от дом, в който не е умирал нито син, нито съпруг, нито родител, нито слуга.“ „Много добре“ – рекла и тръгнала да пита за това, като продължавала да носи мъртвото дете със себе си. Хората казвали: „Ето ти синапено семе, вземи“. Но когато тя запитвала: „В дома на моя приятел умирал ли е син, съпруг, родител или слуга?“, те отвръщали: „Жено! Какви ги говориш. Живите са малко, но мъртвите са много.“ После тръгвала по други къщи, но един казвал „изгубих син“, друг – „изгубихме родителите си“, трети – „изгубих своя слуга.“ Накрая когато не успяла да открие нито една къща, в която никой да не е умирал, съзнанието ѝ започнало да се избистря, и набирайки твърдост, оставила мъртвото тяло на детето си в една гора, завърнала се при Буда и изразила почитта си към него. Той рекъл: „Носиш ли синапеното семе?“ „Господарю – отвърнала – не го нося. Хората ми казват, че живите са малко, а мъртвите – много.“ После той ѝ говорил именно за онази съществена част от своята система – за преходността на всичко, докато накрая всичките ѝ съмнения се изпарили и като приела жребия си, станала последовател и тръгнала по първия Път.“[10]



[1] Радхакришнан, С. Основи на Будистката философия, стр. 25

[2] Чаттерджи и Датта. Увод в индийската философия, стр. 104

[3] Пак там, стр. 31

[4] Радхакришнан…, стр. 30

[5] Пак там, стр. 30

[6] Пак там

[7] Пак там, стр. 34

[8] Пак там, стр. 32

[9] сп. Шамбала, бр. 1, 1993, стр.3

[10] Дейвидс, Р. Животът и учението на Буда 2. С. 1992, стр. 14-15

Twitter Digg Delicious Stumbleupon Technorati Facebook Email

No comments yet... Be the first to leave a reply!

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.