“Всеки човек има две души” – К. Г. Юнг

[Оригинално заглавие: “Everyone Has Two Souls”. За първи път публикувано в: Neues Wiener Jurnal, Nov. 9, 1932. Помесен в: C. G. JUNG SPEAKING. Interviews and Encounters. Edited by William Mc Guire and R. F. C. Hull, Bollingen series XCVII Princeton University Press.]

Преводът е осъществен от Емануил Павлов, Студент по медицина в „МУ – Варна“ – IV курс

Моето убеждение, че човек се ражда с високо диференциран и напълно развит мозък, снабден с безброй важни и неизменни качества, винаги е срещало съпротива. Повечето хора продължават да вярват, че всички реакции на техния психичен аз, са единствено и само плод на влиянието на тяхната среда или възпитание. Малцина знаят нещо за родовата душа, а още по-малко са тези които вярват в нея. Не е ли всеки от нас носител на цялата история на човечеството? Защо е толкова трудно да повярваш, че всеки човек има две души? Когато човек е на петдесет години една част от него е съществувала само половин век. Другата част, която също присъства в неговата психика, може би е живяла милиони години. Всяко новородено дете идва на света с напълно развит мозък. В ранните етапи на живота, когато умът все още не е добил пълна власт над тялото, реакциите му към околния свят все пак са предварително заложени в него-тоест той притежава способноста да реагира.

Съществуват модели на поведение, които продължават да упражняват своето влияние през целия живот и остават решаващи за начина на мислене. Детето не започва да развива своите умствени способности в първия ден от своя живот. Завършената структура на неговия ум е резултат от безброй животи, преди неговия собствен и съвсем не е лишена от съдържание. Едва ли някога ще разберем колко време-далеч назад в миналото обхваща надличностното съдържание на човешката душа. Извън съмнение стои фактът, че личностната психика се формира единствено през житейския път на човека, както и че средата и възпитанието са важни за нейното развитие. Те започват да оказват влияние още в първите дни на човешкия живот. Възприемчивостта на детския мозък като цяло е подценявана, но практикуващият психолог често има повод да се убеди в несъстоятелността на тази нагласа. При невротиците непрекъснато се натъкваме на психични смущения, които водят началото си още от ранните години на детството. Нерядко строгото порицание, отправено към детето на детската площадка или в леглото формира психиката му чак до неговата смърт.Двете души често провокират противоречия в чувствата и мислите на човека.

Твърде често личностната и надличностната психика дори встъпват в открит конфликт. Психологът може да посочи стотици примери, които доказват едновременният живот на две души във всеки един от нас. Проявявайки своето въображение – което мога да нарека майка на човешкото съзнание – много от моите пациенти създават рисунки и описват сънища, които демонстрират странна съгласуваност със строги закони и съдържат паралели на изображения в китайски и индийски храмове. Къде са могли тези хора да се запознаят с културите на древния Далечен изток? Лекувал съм пациенти, които имат видения за събития, случили се преди стотици години. Всичко това може да произхожда единствено от едно място – от несъзнаваното, надличностната душа, присъстваща в напълно завършеният мозък на новороденото. Съвременният човек е само последният плод от дървото на човешката раса. Никой от нас не знае какво всъщност знаем.