От приказката „Щастливия принц“ на Оскар Уайлд към образованието в училище

Фондация “Толерантност” реализира проект “Усъвършенстване и популяризиране на модел за първична превенция на асоциално поведение сред ученици”. За база на обучението послужи приказката “Щастливият принц” от Оскар Уайлд, която е включена в учебната им програма.

Проектът е одобрен и финансиран от дирекция “Превенции” на община Варна и реализиран в партньорство с НГХНИ “Константин Преславски” във Варна. Участие в проекта взеха учениците от VI клас. Целта на проекта е участниците да се запознаят с различни типове характери и ситуации, които в бъдеще ще разпознаят и така ще се предпазят от асоциални прояви. Това съобщи Огнян Узунов, който е член на управителния съвет на неправителствената организация и участник в проекта.

Обучението по проекта се проведе в 4 етапа. В началото участниците са запознати с 3 различни модела на светоглед, представени в приказката “Щастливия принц”: тези на кмета и общинските съветници, на учените и на децата. След това трябва да посочат характерното за всеки от тях. След това, върху част от текста на произведението, учениците се опитаха да направят разликата между удоволствие и щастие. Целта на това занятие е да се провокира и подпомогне аналитичното мислене на участниците.

Втората част от проекта е свързана с думите на Щастливия принц, че “живите винаги си мислят, че златото може да ги направи щастливи.” Тук задачата на участниците е да посочат по 3 примера, в които златото може да направи човека щастлив и в които не може. Този етап завършва с посочването на примери от живота, в които, давайки пари, си мислим, че правим добро, а всъщност се оказва, че не е добро. “На този етап нашата цел беше развиването на синтезното мислене сред участниците”, казва Огнян Узунов.

В третата част от проекта е представен възгледът на Платон, че има 3 типа хора: обичащи мъдростта, честолюбиви и користолюбиви. Ролята на участниците е свързана с това да отнесат посочените думи към всеки от трите типа: 1. алчност, ненаситност на храна, ненаситност на напитки, ненаситност на телесни наслади и скъперничество; гневливост, жажда за власт, жажда за победа, жажда за слава и ревност; ученолюбие, любознателност, любов към мъдростта, стремеж към истината и съобразителност. Този етап завършва с това, че участниците разглеждат и друга класификация на типовете хора и най-вече, че различните типове хора страдат от липсата на различни неща, а не от едно и също.

Проектът завършва с дискусия. Въз основа на въпроса кои страдания са по-тежки за понасяне – материалните (следствие на материални лишения) или душевните (следствие на отношения), са обособени 2 групи, които защитават противоположни тези. Дискусията завършва с това, че независимо дали страданията са от материалната или нематериалната сфера, най-тежки за понасяне са безсмислените страдания.

“Чрез този проект ние успяхме да разработим и приложим един модел на практическо обучение като форма на превенция на асоциалното поведение. Нещо повече, разработеният модел се явява отговор на критиката, че българските ученици не само учат по остарели учебни програми, които са далеч от съвремието, но и наученото не им помага особено при решаването на проблемите”, обобщава Огнян Узунов.

Линк към публикацията в “Градското списание”