“При опит за самоубийство освен медицинска се оказва и психосоциална помощ”

В-к „Черно море“ брой 3544, 10.09.2009

Линк

Доц. Снежа Златева, началник на клиниката по токсикология в ББАЛ на ВМА – Варна:

При опит за самоубийство освен медицинска се оказва и психосоциална помощ

Ставри Стефанов

От 1 юни до 30 октомври т.г. фондация “Суицидопревенция” осъществява проект “Посттравматична и вторична суицидопревенция сред деца и млади хора” с партньорството на клиниката за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии към Болничната база за активно лечение към ВМА (Военноморската болница) – Варна, и шоковата зала към Спешното отделение на МБАЛ “Света Анна”. Финансовото подпомагане е от страна на дирекция “Превенции” в община Варна. За подробности по проекта се обърнахме към д-р Снежа Златева, консултант-токсиколог към фондация “Суицидопревенция”. Тя е специалист по вътрешни болести и клинична токсикология, от 2007 г. е началник на варненската токсикология. Участвала е като консултант в пилотния проект за превенция на самоубийствата на фондация “Толерантност” през 2007 г.

– Доц. Златева, какво представлява проектът?
– Медицинската помощ при опитите за самоотравяне трябва да е насочена не само към физическото тяло и неговото оздравяване или към наранената психика на болните, но и към близките на пострадалите, които често пъти изпадат в шок от станалото. Първият проект в сферата на суицидопревенцията беше реализиран от фондация “Толерантност”. Той доказа ефективността от програмата, подпомагаща психичното състояние на хората, опитали да сложат край на живота си, както и на техните роднини. Тя беше насочена към осъзнаване на проблемите, довели до самоотравяне – както от самите извършители, така и от близките. Това най-често са въпроси, свързани със семейството и взаимоотношенията между членовете, които протичат трудно и често неосъзнато от двете страни. Нуждата от такава програма се почувства особено след приключването на проекта. За да продължим в тази посока, бе регистрирана фондация “Суицидопревенция” и направихме възможното, за да имаме действаща програма за превенция на самоубийствата. Чрез нея се помага както на пациентите и техните близки, така и на нас, клиницистите. Опитваме се да съдействаме и при разрешаване на социални проблеми, свързани с риска от нов опит за самоубийство.
– Как успяхте да получите финансиране?
– Още при осъществяването на пилотния проект доц. д-р Христо Бозов като началник на Военноморската болница наблюдава и оцени ефективността от дейностите и постигнатите резултати в психологическото подпомагане на пациентите и на близките. Миналата година, вече като зам.-кмет по здравеопазване, в интервю за Деня за превенция на самоубийствата – 10 септември, той обеща съдействие за подновяване на превантивната програма във Варна и удържа на думата си. Експертите от дирекция “Превенции” също са запознати с обществената значимост на проблема, както и с нуждата от подобна програма. При кандидатстването си ние срещнахме съдействие и разбиране от настоящия началник на ВМБ – Варна, д-р Ивайло Въжаров, ръководството на МБАЛ “Света Анна” и от експертите и консултантите в дирекция “Превенции” към община Варна.
– Бяхте част от екипа на предходния проект, какви са приликите и разликите с настоящия?
– Наистина фондация “Толерантност” първа осъществи проект, чрез който помагаше за преодоляването на психологическата криза на извършилите опит за самоубийство и на техните близки. В момента те работят в сферата на първичната превенция. Ние заимствахме разработения и тестван вече модел. Нещо повече! Разчитаме на обучения за целта екип, като постоянно усъвършенстваме програмата според нуждите на целевата група по проекта.
– С какви експерти работите?
– Консултациите по проекта се осъществяват под супервизията на д-р Яни Стефанов, психиатър, който беше в екипа и на предходния проект. Той е обществен възпитател, специалист с дългогодишен опит при работата с деца с асоциално поведение и със специфични нужди. Затова заложихме на него. Психиатър по проекта е д-р Руслан Иванов. Той е специалист с дългогодишен опит при работата с хора, извършили опит за самоубийство.
– Обикновено психологът е ключовата фигура в подобни проекти, на кого се спряхте сега?
– Психологът е Светла Иванова. Тя е с магистърска степен, има сертификати по позитивна психотерапия и психодрама. Освен това е и дългогодишен медицински работник. От 2000 г. работи в неправителствени организации. Познава клиничната работа и екипа на клиниката по токсикология, което й помага да съчетае знанията си и да ги насочи в помощ на пациентите и техните близки. Разбира се, разчитаме на опита на Огнян Узунов, предишният психолог, който сега пак е част от екипа. Той е завършил магистърска програма по сравнително религиознание и неговите изследователски интереси в момента са в сферата на митологията, философията и нравствената антропология. Съвместява практическите си интереси с конкретни превантивни дейности. Ние не правим изключение и по настоящия проект, той изпълнява именно тази функция – помага ни там, където трябва да се съвместят традиционните кризисно-психологически подходи с алтернативни.
– Какво наложи необходимостта от подобен консултант?
– Наблюдението ми е, че при опит за самоубийство, особено сред хора с богата обща култура и духовни възгледи, намесата на специалист с подобна квалификация е не само уместна, но и необходима.
– Бихте ли откроили конкретните резултати досега?
– На този въпрос най-компетентно биха отговорили психологът и супервизорът. Аз ще споделя, че по наш сигнал за 2 непълнолетни момичета, извършили опит за самоубийство, се самосезира Държавната агенция за закрила на детето. Ние съдействахме за осъществяването на контакт с тези деца. И в двата случая става въпрос за тежки семейни проблеми, чието разрешаване е от компетенцията на агенцията. Фондация “Суицидопревенция” също се ангажира да окаже съдействие.
– Колко случая на опит за самоубийство сред деца сте консултирали?
– От стартирането на проекта на 1 юни сме консултирали общо 13 пациенти – 4-ма малолетни, 3-ма непълнолетни и 6 на възраст до 25 г., като от тях 12 са момичета.
– И накрая, няколко думи за модела, по който функционира проектът?
– На екипни събрания обсъждаме всеки отделен случай. При нужда насочваме хора, извършили опит за самоубийство, и техните близки към съответните организации, служби и институции в града. Така се стараем да се борим с проблемите на нашата целева група комплексно и в сътрудничество с външни организации и институции. Важното е да сме полезни на пострадалите. По този начин целевата група по проекта получава в момента на кризисната ситуация (отравянето) както медицинска, така и психосоциална помощ. Защото човек не може да живее извън семейството и обществото. Според мен това е добър вариант за съвместна дейност между болнично заведение и неправителствена организация, с вече доказан резултат.