“Десетокласниците трудно формулират проблемите си в любовта и интимната сфера”

В-к „Черно море“, брой 3519, 14.08.2009.

Линк

Огнян Узунов, психолог и председател на Фондация “Толерантност”:

Десетокласниците трудно формулират проблемите си в любовта и интимната сфера

От 1 юни до 30 октомври на територията на СОУ “Елин Пелин”, НГХНИ “К. Преславски” и I СОУ във Варна се реализира проект “Усъвършенстване и популяризиране на иновативна методика за първична превенция на HIV/СПИН сред ученици от Х клас”. Той се осъществява чрез финансовото подпомагане на проекти на неправителствени организации от страна на дирекция “Превенции” в община Варна, а дейностите се изпълняват от екипа на фондация “Толерантност” със съдействието на партньорските организации.
По този повод разговаряме с Огнян Узунов. Той е член на УС на фондация “Толерантност” – Варна, и е психолог по настоящия проект. Завършил е психология и магистърска програма по сравнително религиознание към НБУ – София. Инициирал и участвал при реализирането на проекти с превантивна насоченост, свързани с опити за самоубийство, внезапна загуба на близък и сексуално насилие, както и на проекти, свързани с психологичните аспекти на интимния начин на живот сред ученици. В момента е част от екипа на “Национална гореща телефонна линия за деца”.

Ставри Стефанов

– Г-н Узунов, как се стигна до осъществяването на настоящия проект?
– През 2008 г. фондация “Толерантност” в партньорство със СОУ “Елин Пелин” осъществи проект “Изграждане на успешни модели за водене на здравословен начин на живот, свързан със сексуалното здраве сред младите”. Това стана с подкрепата на общинската дирекция “Младежки дейности и спорт”. След отчитането на резултатите по проекта зам.-кметът по здравеопазване доц. Христо Бозов прецени, че разработеният и вече тестван иновативен подход за първична превенция сред учещи е успешен. Първо, достига до максимален брой ученици, второ, всеки един от тях самостоятелно се замисля над актуални за възрастта въпроси, свързани с любовта и интимния начин на живот и, трето – предвид особеностите на целевата група и интереса към повдигнатите въпроси – отговарянето е с превантивна цел, а резултатите – трайни. В крайна сметка бе преценено, че проектът отговаря на критериите на програмата за финансиране на проекти към дирекция “Превенции”, кандидатствахме и ни одобриха.
– Какво представлява методиката, която се прилага?
– Предходният проект включваше издаване на книжка, в която описахме проведените дейности и постигнатите резултати. Заглавието й бе “Повишаване на половата култура сред младите чрез обсъждане на платонови диалози”. От него става ясно, че методиката се основава на сократо-платоническия диалектически подход на задаване и отговаряне на въпроси. Чрез въпросници, основаващи се на регресивни, провокативни и насочващи питания, ние целим всеки от участниците, включени в проекта, да изясни собствената си позиция за любовта и интимния начин на живот. След това проведохме неформално обучение, в което учениците се разделят на групи въз основа на сходни възгледи и всеки защитава своята гледна точка, първо пред групата по интереси и след това, пред класа.
– Защо точно Платон? Не е ли малко извън темата?
– Самият Сократ е намирал общ език както с шивачи и кожари, така и с висшата атинска аристокрация. Сократо-платоновият модел е практически и е насочен към изследване на проблемна област, а не към внушаване на “единствено правилната” гледна точка. Именно поради това този подход е подходящ за възрастта, в която се оформят житейските възгледи. Ние не желаем да налагаме или да внушаваме “правилен възглед”. Тъкмо напротив! Подпомагаме подрастващите сами да си изградят гледна точка, а тези, които вече имат такава, да си дадат сметка защо е именно такава, а не друга, и накрая – да я защитят сред съучениците си. Сократ постига това чрез подходящи въпроси. Ето защо ние залагаме на подхода: “Познай себе си!”.
– Всеобщо приложим ли е този подход?
– Моето лично мнение е точно обратното: конкретният подход е приложим само като първична превенция, и то сред млади хора, които са в процес на изграждане и/или сред такива, които преразглеждат своите житейски възгледи. Смятам, че той няма да е ефективен като посттравматична или вторична превенция. Там нещата са по-различни. Все пак според мен този подход е най-ефективен сред млади хора, които имат някакъв опит или поне гледна точка за сравняване, а в същото време не са я затвърдили окончателно и са отворени да разгледат друга по-различна. Ненапразно избрахме именно тази възраст. Липсата на закостенялост и наличието на критично мислене е задължително условие за този подход. Младите сред целевата група изграждат един толерантен възглед, засягащ любовта и интимните отношения.
– През юни проведохте първично допитване, какви са резултатите от него?
– Идеята на проекта е

доразвиване и разпространяване на модел за първична превенция на HIV/СПИН

чрез анонимна групова анкета и неформално обучение. Ние не правим статистика, още по-малко – сравняване. Състезателният дух не е характерен както на екипа, така и на партньорите ни (поне по отношение на проекта). Но не може да се отрече, че няма какво да се каже и за учениците от трите училища. Един от характерните проблеми, който се очертава сред целевите групи и от трите училища (с голяма вероятност допускам и за цялото ни общество) е, че десетокласниците трудно формулират проблеми и се притесняват да ги поставят. Все пак това е и една от целите на проекта “Познай себе си” – опознавайки себе си, вече можеш да поставяш проблеми, а в правилно поставения въпрос се крие неговото разрешение. В това отношение учениците от целевата група са печеливши, но за това трябват усилие, време и условия, за да го осъзнаят.
Друг проблем е семейното възпитание. Резултатите от допитването сочат, че значителна част от подрастващите или въобще не разговарят в семейна среда по въпросите за любовта и интимния начин на живот или точно обратното – споделят прекалено много. В миналото е било по-различно, имало е една институция, отделно от родителската, която се е грижила за душевното и духовното израстване на децата. Тази институция все още я има, но в повечето случаи не функционира по предназначение.

Това е институцията на кръстника

Интересно за отбелязване е, че в английския език значението на думата за кръстник е недвусмислено – godfather и godmother.
– Трудно ли се променят модели на поведение?
– Каквото и да се опитаме да направим, то ще е много трудно, а степента на ефективност ще е малка, поне в началото.

Модели на поведение се променят много трудно

Според мен тук е огромното предизвикателство и отговорност пред педагогическите съветници. Именно те са тези, които поне отчасти могат да изпълнят занемарените функции на кръстниците. Т.е., да наставляват децата в ценностното им изграждане и личностно развитие.
– Как протече работата с партньорите по проекта?
– От опита си при работа по проекти екипът на фондация “Толерантност” се е научил да е доволен, ако не му се пречи. Не мога да не изразя благодарността си към педагогическите съветници Д. Дойнов, М. Войнова и С. Илиева и на трите училища, с които си партнираме – СОУ “Елин Пелин”, I СОУ и НГХНИ “Константин Преславски”. Те се интересуват активно от дейностите, оказват ни съдействие и изискват обратна връзка от проведените дейности. Какво повече да желаем?
– Все пак, не натоварвате ли педагогическите съветници и училищните психолози с твърде големи очаквания и отговорност?
– Така е. Смятам, че те трябва да разчитат на подкрепа от страна на неправителствените организации. Педагогическите съветници трябва да очертават проблеми, а НПО да предлагат варианти за тяхното разрешаване и със съвместни усилия да се постигне възможното.
– Какво ще се случи след този проект? Програмата ще бъде ли прилагана сред десетокласниците във Варна?
– Към настоящия етап нашата цел е да усъвършенстваме и разпространим модела в тези 3 училища. Ако резултатите са сходни с предходния проект и ръководителите на дирекция “Превенции” преценят, ще приложим методиката сред всички ученици от Х клас във Варна. И то по време на учебната година, а не както сега – в края и началото. Но дотогава има още много за свършване – предстои вторично допитване, след което неформално обучение и накрая да поискаме обратна връзка от целевата група по проекта.